Призови места на ученици от ОУ „Любен Каравелов”, гр.Попово в Националния конкурс „Бог е любов”- областен етап РИО Търговище
НАВИГАЦИЯ
АКТУАЛНО




Призови места на ученици от ОУ „Любен Каравелов”, гр.Попово в Националния конкурс „Бог е любов”- областен етап

„Любов и милосърдие” – това беше темата на Националния конкурс „Бог е любов” за учебната 2014/2015г. Конкурсът се провежда за четиринадесети път по инициатива на НКИД на МОН.
По традиция от ОУ „Любен Каравелов”, гр.Попово ученици от всички възрастови групи участваха със свои творби в различни направления. На областния етап на конкурса единадесет ученици завоюваха призови места.
В направление „Проза” есето на Вилина Деянова Димитрова от Vа клас е класирано на първо място във възрастова група V-VI клас.  В същата възрастова група творбите на Теодора Радостинова Евгениева и Яница Свиленова Цанкова от VIа клас заемат второто място, а Николета Емилова Добрева от VIа клас и Адриана Росенова Ангелова от VIб клас със своите есета са класирани на трето място. Не по-малки са постиженията на осмокласниците. Есетата на Рузие Кенанова Ниязиева от VIIIб клас и Рени Тошкова Борисова от VIIIа клас завоюваха второ място, а Моника Пенева Станева от VIIIа клас зае  трета позиция с творбата си.
В направление „Поезия” всички призови места са за творбите на ученици от ОУ „Любен Каравелов”, гр.Попово. Областната комисия класира на първите места  стихотворенията „Бог е любов” на Сибел Халилова Шефкетова от IVв клас, „Бог, светът, любовта и милосърдието” на Петя Ивайлова Димова от VIа клас и „Бездомник” на Еманоела Емилова Николаева от VIIIб клас.
Гордеем се постиженията на нашите ученици и им пожелаваме успех на националния етап.
Предлагаме на Вашето внимание вълнуващото стихотворение на Еманоела Емилова Николаева:

Бездомник
Любов и милосърдие?
Къде сте? 
В този тъй забързан
и егоистичен свят
гледат всички свойте интереси,
забравихме доброто в нас.

Заливат ни с картини от екрана-
насилие, побоища и смърт,
надежда в бъдещето няма,
съдбата ни – на кръстопът.

Само е то. Бездомно, тъжно.
И никого си  няма в този миг,
отанало е щастието спомен.
Изпълненият с нежност лик
се вижда под калпак огромен.

 Измъчено от тежкия живот,
 ридаещо, от студ се свива.
И капчици студена пот
се стичат по лицето в грижа сива.

И спомня си, изпълнено с тъга,
искрящи, топли две очи,
приспивна песен във нощта
и стичащи се две сълзи.

То плаче: „Мамо- вика-
защо отиде си и ме остави сам
да тегля от света, самотен,
а все още аз не съм голям!

Татко,  ти също си замина
и искам с вас, къде - не знам!”

Затваря очички детето,
останало със сетни сили.
Хора минават край него,
 не виждайки колко е клето.

И спря се до него старица
с побелели сребристи коси.
Наведе се – изтри сълзица
от красивите малки очи.

В скута си го взе жената
и помилва малкото дете.
Целуна го и го запита:
„Ангелче ли си, или момче?”

То отвори очите искрящи
и заговори с пресъхнали устни:
„Просто малко дете съм, бабо,
нямам си никой на тази земя!”

И заплакаха те двама-
жената и малкото дете.
Нежно и с болка рече тя само:
„Ела с мен, малко момче!”

Във този свят на суета голяма
вървим и не поглеждаме назад.
А Бог ни учи - лек за всяка рана
са любовта и милосърдието в нас!

Ренета Стоянова
Старши учител по БЕЛ





НА ВНИМАНИЕТО НА:




 


2020, Всички права запазени.Политика за защита на личните данни
Призови места на ученици от ОУ „Любен Каравелов”, гр.Попово в Националния конкурс „Бог е любов”- областен етап